Чай + лъжичка = чаена пръчица

Апитерапията представлява метод на лечение и профилактика с помощта на пчелен мед и пчелни продукти.

Медът е бил използуван за лечение на различни болести. Лекарите от древен Египет например са препоръчвали меда като най – добро средство за лечение на всевъзможни очни заболявания, кожни възпаления и рани.
Съвременната медицина потвърждава, че умерена ежедневна употреба на мед съдейства за по – добро храносмилане и регулира киселинността на стомашния сок. Затова той е част от лечението на гастрити и язвата на стомаха и дванадесетопръстника, т. е. на заболяванията, които са свъразни с повишена киселинност на стомашните секрети.

Благодарение на противовъзпалителното и на противомикробното действие на меда по отношение както на вирусите, така и на бактериите и гъбичките, този пчелен продукт продължава и днес, както и преди хиляди години да се използва за профилактика и лечение на редица инфекции на дихателната, стомашно – чревната, пикочно – половата и други системи. С помощта на съвременните методи за изследване тези качества на меда вече са категорично доказани.

Разгледайте нашите продукти.

По произход медът бива нектарен и манов. Изходящият материал за нектаровия мед е нектарът, който пчелите събират от цветовете на разстенията, а за мановия - маната.

Последната е сладък сок, отделян от листните въшки и други насекоми, хранещи се със соковете на липата, върбата, дъба и други дървета.

Съществува още и боров мед, който човек може сам да си свари стига да има на разположение борови връхчета, захар и търпение. Начинът на приготвяне наподобява този на обикновенните сладка.

Манов мед
Когато около пчелина няма нектарни източници, пчелите събират маната и я преработват в манов мед. Маната е сладникава течност, която съдържа въглехидрати, предимно глюкоза и фруктоза. От тризахаридите по-често се среща фруктомалтозата и по-малко мелицитозата. Намират се и олигозахариди.

Сладостта на мановия мед почти не се различава от сладостта на нектарния мед, но понякога има леко неприятен горчив вкус и своеобразен аромат. Мановият мед се различава от нектарния по големия процент декстрин, мелицитоза, белтъци, минерални соли и други вещества. Мановият мед има обикновено масленозелен цвят, наподобяващ минерално масло, а понякога тъмнокафяв до червен цвят. Той превъзхожда цветните сортове мед по съдържание на сухо вещество, минерални соли. По-тъмните видове мед са по-богати на минерални вещества. Съдържанието на захароза в нектарния мед е до 5%, а в мановия мед до 10%. Мановият мед се отличава и с повишено диастазно число и понижено съдържание на инвертирана захар. Притежава антибактериално и антипротозойно действие.

Допълнение към състава:
В чистия пчелен мед има още: инвертна захар (плодова или гроздова) - 73%, тръстена (цвеклова  захар - 2%, вода - 20%, декстрин - 2%, азотни вещества - 0,99%, киселини - 0,1%, минерални вещества - 0,1%.

В 100 гр. мед има:
вода - 21%, белтъци - 0,4% , мазнини - 0%, въглехидрати - 78,3%, калории - 323, които се усвояват много бързо от организма.

Въглехидратите (70-80%), представени главно от глюкоза, фруктоза, дизахарида захароза и около 20 други ди- и  тризахариди.

Органични киселини - винена, лимонена, млечна, мравчена и др.

Минералните вещества, които преобладават в меда са калий, натрий, калций, фосфор, сяра, хлор, магнезий, желязо и алуминий. В по-малки количества присъстват 23 химични съединения (берилий , бор и др). Белтъчните и азотните вещества в меда са представени от албумин, глобулин, пептони, ензими и съставляват половината от колоидните вещества. Количеството им в мановия мед е по-голямо (до 1,67%) . Аминокиселините, съдържащи се в меда, са около 20 на брой /лизин , хистидин и др./ Витамините са В1 ;В2; В3; В6; РР; С , фолиева киселина, биотин (Н); провитамин А (каротин), К и Е. Липиди се съдържат в минимални количества, които се състоят от триглицериди, стероли, фосфолипиди, свободни мастни киселини (палмитинова, и др.) и техни естери.